Движение без болка: личният ми опит с метода Фелденкрайс

Първата ми среща с метода Фелденкрайс: когато ученето започна от тялото, а не от ума

Преди години, водена от упорита болка във врата, пътувах до Виена, за да започна четиригодишна програма на обучение по метода Фелденкрайс, който учи как с леки движения да се чувстваме и движим по-добре. Дискомфортът ми беше свързан с дискова херния, а лекарите в България бяха единодушни: операция. Никой не ме попита как живея, как се движа, какво ме тревожи. Лекарската присъда беше дадена за минути – сякаш аз самата липсвах от собствената си история.

Това, което ме крепеше в този момент, беше една наскоро прочетена книга на д-р Моше Фелденкрайс – “Осъзнаване чрез движение”, която ме бе заинтригувала в опита ми да си помогна сама. Така, въпреки страх и съмнения, водена от интуитивното усещане, че има и друг път, се озовах в института по Фелденкрайс във Виена – решена да науча нещо, което не разбирах, но което силно ме привличаше.

Необичайният старт: без бележки, без очакваното „учене“ и сън в час?!

Подготвих се като добра студентка – носех нова тетрадка, готова да записвам обяснения, анатомични детайли и инструкции. Влязох в огромната, светла зала, осеяна с постелки на пода, и зачаках „лекцията“. Но още с първите думи на учителката ми стана ясно, че съм попаднала в друг свят:

“Тетрадките няма да са ви нужни. Ще започнем като легнете по гръб и почувствате как тялото ви лежи на пода…”

И това беше. Никакво въведение или теория. Никакви инструкции какво точно „трябва“ да се случи. Честно казано, бях шокирана. Всичко, което познавах като обучение, се преобръщаше пред очите ми. По-късно разбрах, че именно в това е силата на метода – ученето се случва, когато се създаде подходяща среда за това, чрез любопитство, а не чрез усилие и стремеж да бъдем непременно добри в това, което правим. 

Учителката беше възрастна жена, но с игриво, живо присъствие, което не оставяше място за напрежение. Отношението ѝ към нас не беше като към студенти, а като към изследователи. Нямаше „трябва“, нямаше насилие над тялото, нямаше стандартните корекции, познати от други двигателни практики. Напротив – имаше игра, въображение, свобода да се усещаш и много въпроси за това как чувстваме определени части на тялото ни в пространството спрямо други. Изследвахме детайлно движенията и после ги включихме в по-големи така, че да постигаме цялост. В един момент тя дори каза:

„Ако ви се доспи – спете.“

Помня как в мозъка ми крещеше “Какъв е този клас?“ Но в същото време усещах дълбока правилност в случващото се. За първи път някой ми даваше разрешение да слушам тялото си, вместо да го дисциплинирам. Това ми помогна да отпусна напрежението и да се оставя на процеса. Уроците по Фелденкрайс насочват вниманието към качествата на усещанията, като това за контакт, скелетна опора, лекотата на движение, чувството за физическите размери на тялото и начина, по който частите му се движат и усещат в пространството. 

Потъване в усещането: когато тялото започна да „говори“

Лежах на постелката и слушах учителката да ни води с тих, плавен глас. Навлязох в състояние, което не бях изпитвала преди: нещо между лека хипноза, медитация и дълбока телесна яснота.

Движенията, през които преминавахме бяха толкова незначителни, че отвън бяха почти незабележими, но вътрешно те носеха огромно значение. За първи път осъзнах колко твърдо съм се вкопчила в определени убеждения за себе си – неверни убеждения. Тези представи за мен бяха моята истинска „рамка“, много по-стягаща от болката във врата.
И точно там, в залата, усетих нещо ново: стабилност. Една вътрешна опора, която не идваше отвън, а от собственото ми тяло.

После станах… и светът се промени

Когато урокът завърши, учителката ни подкани да се изправим и разходим, за да включим новите движения и да усетим промените, настъпили в тялото ни. Не можех да повярвам, чувствах невероятна вътрешна лекота, стабилност и тишина, докато ходех. Тялото ми стоеше по съвсем различен начин – изправено, поддържано, балансирано. Болката във врата беше значително по-малка, като че ли се беше стопила заедно с напрежението и страха. За първи път разбрах, че тялото може да учи по начин, който умът не може да обясни. 

Методът използва принципа на невропластичността – способността на мозъка да променя структурата и функциите си. Когато човек практикува нови, по-естествени модели на движение, мозъкът създава други невронни връзки и „изключва“ старите, неефективни или болезнени навици. Когато движенията са внимателни и без усилие, се активират парасимпатиковите реакции на нервната система (състояние на релаксация). Това намалява хроничното мускулно напрежение и стреса. 

И най-голямото откритие: болката може да бъде заучена

В индивидуалната ми практика с моите инструктори, научих нещо, което промени начина, по който гледам на движението и работата ми с хора впоследствие:

“Болката може да бъде заучена от мозъка.”

Как възприемаме себе си има отношение към болката, която изпитваме. Тя не е само симптом, тя е навик, реакция, модел. Ако живееш с хронична болка, фокусът ти може да бъде единствено върху наличието или отсъствието й. Може да изгубиш фината чувствителност към други усещания, свързани с това да бъдеш жив – особено приятните. Това е ключът: когато човек започне да вижда какво прави и как го прави, той открива други възможности. Осъзнаването ражда избор. Това е дълбока работа с представата за самия себе си (нашата представа за себе си). Според Моше Фелденкрайс създателят на метода, този образ се състои от четири части: движение, усещане, чувство и мислене. Всяка част е съществена и всички четири работят заедно, за да формират това кои сме и влияят върху начина, по който действаме в живота си.

“’За да променим начина си на действие, трябва да променим образа за себе си, който носим вътре в нас.” – Моше Фелденкрайс

Когато има болка или травма, нашата проприоцепция е ограничена, защото не движим напълно всички стави и мускули в тялото си. Предпазвайки се от болката, ние може да претоварим други зони. С възрастта развиваме неправилни навици, които водят до още повече проблеми. Затова ученето как да подобрим движението, ни помага да се чувстваме по-добре във всяко отношение.

Какво е методът Фелденкрайс?

Фелденкрайс е методология, достъпна за всеки – независимо от възрастта, психологичното, емоционалното или физическото състояние. Подходът на метода използва бавни, нежни и привидно простички движения, чрез които се достигат центровете в мозъка, отговорни за ученето, промяната и изграждането на нови модели на поведение. Така постепенно се прекъсват дълбоко установени навици, свързани с тревожност, болка и неефективна организация на тялото.

Методът е разработен от д-р Моше Фелденкрайс – израелски физик и инженер, експерт в бойните изкуства. След като получава травма на коляното, която застрашава способността му да ходи, той създава система, основана на задълбочените му познания за гравитацията и механика на движението, за да научи тялото на по-леки и по-ефективни начини на движение.

Фелденкрайс развива два подхода за двигателно преобучение. Те целят да върнат човека към естествените, заложени начини на движение, подобно на начина, по който се движат децата. 

Първият подход  „осъзнаване чрез движение“, обикновено се провежда в група. Практикът, или учителят, насочва вербално участниците, като включва активни движения, въображение и фокусирано внимание. Движенията са организирани около определено функционално действие например ходене, навеждане, завъртане, сядане и ставане, и т.н.

Вторият подход е наречен “функционална интеграция”. Представлява индивидуален урок, който се адаптира според специфичните нужди на всеки човек. Клиентът, облечен в комфортни дрехи, лежи на мека, но стабилна маса, или е в изправена или седнала позиция. Практикът използва нежно докосване и внимателни движения в различни посоки, за да подпомогне осъзнаването на определени части от тялото на клиента.

За разлика от традиционната физиотерапия, методът Фелденкрайс разглежда хроничната болка по специфичен и не толкова целенасочен начин. Вместо да се търси точен източник на болката, фелденкрайс учителят се стреми да разбере как проблемът или ограничението съществува в контекста на цялостното движение и функциониране на човека. 

Всяко движение е комуникация между практика и клиента. Чрез докосването се разкриват или подсказват функционални двигателни модели, а нервната система на клиента отговаря с променени мускулни реакции. 

Груповите и индивидуални уроци помагат да развиете вашето кинестетично усещане. Осъзнаването на тялото се подобрява и получавате повече начини, по които да функционирате, мислите и действате.

Защо тази история е важна за разбиране на метода Фелденкрайс?

Точно както болката може да се научи, може и да се отучи. Д-р Фелденкрайс казва:

“Ние не адресираме болката директно. Нашата работа е да организираме човека така, че той да се движи по-комфортно, лесно и ефикасно. И в резултат, трудностите просто изчезват.” 

За хората с хронична болка, каквато е и менструалната болка, придобиването на чувство за контрол върху собственото им тяло е от съществено значение за научаването на нови двигателни модели. Практикуването на метода Фелденкрайс учи как да:

• „слушате“ тялото си, за да можете по-добре да усещате ранните сигнали на болка и да променяте начина, по който се движите;
• намирате и използвате удобни позиции за почивка;
• използвате осъзнато дишането си, за повече комфорт и лекота;
• насочвате вниманието си към това как всички части на тялото участват във всяка дейност;
• преодолявате ограниченията в движението чрез увеличаване на умението, а не чрез насилие или усилие.

Фелденкрайс казва, че за да настъпи промяна, първо трябва да подобрим качеството на вниманието. Задайте си следните въпроси: „Какво забелязвам, когато имам болка? Как дишам? Накъде гледат очите ми? Какво правят ръцете и краката ми?“ Тези въпроси провокират мозъка и нервната система да търсят отговор. Често задаването на подобни въпроси води към малки промени в стойката, в начина, по който държите тялото си, в дишането. Малките промени могат да се натрупат, довеждайки до по-добра саморегулация и по-ниски нива на болка.

Методът Фелденкрайс работи чрез учене, чрез промяна на навици и чрез приемане на лична отговорност за себе си и за състоянието, в което се намираме. В съвременната медицинска практика често се възлага отговорността на експерти, но чрез практикуване на Фелденкрайс се усвоява следното: аз съм този, който може да постигне промяна! Това става чрез отдаденост, търсене, отделяне на време за наблюдение, чрез съзнателна промяна на собственото си поведение. 

Методът Фелденкрайс насърчава любопитството и осъзнатостта, които водят до по-пълноценен живот. Уроците, нагласите и ценностите, които методът развива, се превръщат в безценен ресурс за грижата за себе си, за управлението на болката и за начина, по който навигираме ежедневните предизвикателства. 

Вярвам, че този интелигентен подход към човешкото движение може да ни донесе множество ползи и заслужава да се прилага като допълнителна програма за лечение или превенция. 

 

Автор: Мила Ленова, сертифициран практик по метода Фелденкрайс