Разговор с психолога и психотерапевт Гинка Георгиева за физическите, психичните и интимните последици от едно подценявано състояние, каквото е болката при ендометриоза по време на полов контакт.
Болката при полов контакт при жените с ендометриоза е тема, за която рядко се говори открито, а още по-рядко се разбира в дълбочина. За много жени с ендометриоза тя не е изключение, а част от ежедневието им. Болка, която не се вижда, но оставя следи – върху тялото, увереността, интимността и отношенията.
Често тази болка бива омаловажавана, приписвана на напрежение, стрес или „нещо временно“. Но когато интимността започне да боли, това не е нещо, което трябва да се преглъща или търпи. Това е сигнал. И при ендометриозата той е ясен: болката при полов контакт не е въображаема, не е „в главата“, и не е нещо, с което жените трябва да се примиряват.
В тази статия разговаряме с Гинка Георгиева – магистър психолог и психотерапевт, с фокус в работата си върху сексуалността и фамилното консултиране, за да разберем повече за проблема в дълбочина и за това защо болката при полов контакт при ендометриоза заслужава да бъде разпозната, назована и лекувана.
Как бихте описали връзката между физическата болка и психосексуалните преживявания при жените с хронични заболявания, включително и тези с ендометриоза и аденомиоза?
Това е много сериозен проблем, който често остава подценяван от специалистите. Нито една жена не трябва да сглобява пълната картина сама, след като най-накрая е наясно какво се случва с нея и е получила диагнозата си.
За мен като сексолог, подценяването на болката, която жените с ендометриоза и аденомиоза изпитват по време на секс, е огромна грешка. Жените нямат вина за това. Болката не е нещо срамно, което трябва да крием. Това не е само физическо усещане, а нещо, което пряко рефлектира върху психиката и самочувствието и се отразява и върху качеството на живот.
Подходът трябва да е холистичен, да се обсъди със специалисти, проблемът трябва да бъде изговорен с партньора и да се търси решение, което да доведе до пълноценен интимен живот.
Бих посъветвала и да се търси вариант за сексуален контакт, който намалява болезнените усещания. Какво означава това? Всяка двойка е различна, но винаги има място за експерименти с различни пози, с интензитета, с прелюдията или ласките. Важното е темата да не се подценява или избягва.
Срещате ли се често с жени, при които сексуалният живот е засегнат от болка по време на полов акт (диспареуния)?
Да, имала съм многократно такива клиенти. Разбира се, всеки случай е строго индивидуален. Изследвали сме какво точно причинява болката, както и в кой момент се появява. Работила съм по уникални случаи, в които жените направиха и невъзможното, за да разрешат проблема си.
Това е преживяване, което често остава скрита битка. Просто темата е деликатна, а това прави търсенето и намирането на подкрепа и разбиране от подходящ и адекватен специалист още по-трудна.
Специално за дамите, които са диагностицирани с ендометриоза, мога да кажа едно – възхищавам им се, че намират смелост и говорят за това публично. Невероятно трудно е да изнесеш в общественото пространство нещо толкова интимно и лично.
Защо според вас темата за секса при ендометриоза все още остава табу и дори пренебрегвана от лекарите?
Всичко започва с това, че самата диагноза ендометриоза все още се поставя трудно. Знаем, че може да отнеме буквално години и поредица от разочароващи срещи със специалисти.
Това е време, в което жената не знае защо изпитва болка по време на секс, а да не говорим и за останалите неща, които се случват паралелно – трудности във връзката и комуникацията, нарушено самочувствие, затваряне в себе си, недоверие към лекарите, които не дават ясни отговори.
Това създава истински порочен кръг – има проблем, за който малко се говори, а в същото време расте броят на жените, които са засегнати.
После идва и самият разговор за секса. Да се говори за интимност честно и без срам е невъзможно за повечето хора. Сексуалната ни култура е под всякаква критика, а препоръките от лекари и сексолози могат да бъдат много противоречиви и объркващи.
Когато се съчетаят двете теми – интимност и ендометриоза – става двойно по-трудно.
За съжаление, всяко нещо, което засяга определена група от хора, винаги има потенциала да остава табу, да остава неглижирано и да липсва адекватна подкрепа по темата.
Как болката по време или след секс влияе на психиката и самооценката на жената?
Сещам се за клишето, което всички жени рано или късно чуваме – “Ще те боли и ще свикнеш.” Сякаш това е присъда, от която нямаме право да избягаме.
Не е нормално да боли по време на секс. Никоя жена, дори и без диагноза ендометриоза, не трябва да се примирява с това. Трябва да се търси причината – внимателно и с разбиране.
Това се отразява пагубно върху психиката и самооценката – нежелание за споделяне, затваряне в себе си, понякога дистанциране и от партньора, тревожност, увеличен стрес, лична неувереност и усещане за загуба на женственост.
Защо с времето жената започва да свързва секса с неприятно преживяване?
Защото никой не би искал да прави нещо, което му носи болка.
И ако точно интимността, където сме най-уязвими, ни носи неприятни усещания, е напълно нормално жените да започват да я избягват.
Има и друга опасност – когато жените се съгласяват на секс, който е болезнен, премълчават и това остава само при тях като проблем. Ако всичко продължи твърде дълго време, наистина се превръща в навик – да се крием, да се самообвиняваме, да мълчим.
Може ли тази болка да се разглежда като форма на травматичен опит, който води до отдръпване и сексуална тревожност?
Категорично да. Няма как една жена, за която половият акт носи само негативни преживявания, да го очаква с нетърпение.
Добрият секс силно зависи от способността и на двамата партньори да се отпуснат и да се насладят на момента. Ако жената знае отлично какво следва, това неминуемо се отразява върху действията ѝ и цялото поведение в леглото.
Как партньорът може да реагира на тази ситуация – кои реакции помагат и кои допълнително задълбочават дистанцията?
Първото и критично важно нещо е да се говори с мъжете по темата. Комуникацията в двойката е способна да реши много проблеми още в зародиш. Ако и двамата умеят да водят честен и открит диалог, много неудобни моменти за жените ще им бъдат спестени.
Абсолютно винаги, когато нещата не се изговарят и се неглижират, на практика се задълбочават.
Какво със сигурност не помага? Мъжете не трябва да си позволяват спонтанни и неуместни коментари, особено, когато вече са наясно какво се случва с дамата до тях.
И обратното – когато има изграден доверителен стил на комуникация, всичко се случва много по-лесно. Прозрачната комуникация помага да се реагира на всяко събитие, което променя интимната динамика. Нека не забравяме, че мъжете също имат свои сексуални проблеми.
И за двата пола умението да се води диалог по деликатната тема за секса е изключително важно. Двойката трябва да бъде гъвкава към сексуалните си взаимодействия.
Моето наблюдение е, че в нашата култура, когато чуем секс, обезателно си представяме грубо проникване и полов акт. Но сексът далеч не включва само това.
Как да се започне разговор с партньора по деликатната тема за болката по време на секс?
Много зависи как са построени отношенията. Има двойки, които са равноправни и за които не е трудно да се говори по деликатни теми. Но ако отношенията са йерархични, тогава е много възможно да е трудно.
Опитайте да говорите честно и направо. Ако усетите, че не се справяте сами, потърсете помощ, намерете посредник, който да навигира разговора и да ви даде правилните техники за комуникация.
И още нещо – много е важно жената да влиза в тези разговори напълно равнопоставена, със самочувствие и увереност.
Да, тя изпитва болка по време на секс и това е първопричината за разговора, но това категорично не я прави по-малко жена или още по-лошо – “счупена”! Нито я лишава от правото да изпитва удоволствие. Тук просто няма място за насаждане на вина и е важно мъжете да го знаят и разбират.
Представяте ли си, ако със същия жесток аршин, с който мерим жените, започнем да се отнасяме и към мъжете? На тях също им се случват куп неприятни неща в сексуален план, но сякаш са пожалени от обществената стигма.
Време е същото да се случи и за жените. Да свикнем, че всяка жена има право да отстоява себе си в леглото и да търси удоволствие, точно толкова, колкото и мъжете.
Как да се различи загубата на желание за интимност от защитна реакция на тялото към болката?
Желанието за секс е ментален процес и подлежи на волеви контрол. Представете си го така – в съзнанието си, в душата си, във фантазиите си, ние искаме секс, защото го свързваме с удоволствие или с чувства към конкретен човек. Когато си мислим, че губим желание за секс, отговорна е изцяло нашата психика. Значи има нещо, което трябва да бъде отработено, проблем, който трябва да бъде решен.
От друга страна, защитната реакция на тялото към болката е нещо, което може да се случи при всякакви обстоятелства и не подлежи на контрол. Просто, защото всички искаме да избягаме от болката и е нормално да се страхуваме.
Когато двете състояния битуват заедно – едното по презумпция приятно и волево, а другото неприятно и неподлежащо на разумен контрол, реакцията може да бъде импулсивна и най-често е отдръпване, отказ, дистанция.
Факт е, че и двете състояния могат да се случват едновременно и може да бъде трудно да се разграничи кое точно изпитваме. И ние трябва да си даваме сметка за това и да бъдем пределно откровени със себе си.
Как може да изглежда в една пълноправна връзка това?
“В момента не желая секс, защото много често изпитвам болка, когато го правим и се страхувам, че сега ще се случи отново.”
Затова отново подчертвам колко е важно да разговаряме с партньора си и с доверени специалисти при нужда. Няма друг начин да спрем самопрограмирането, страховете и тревогите.
Жената трябва да разбира връзката между ума и тялото си и правилно да разчита сигналите. Да си обърне внимание, да не ги заглушава, да си даде време и пространство, без принуда и чувство за вина.
Може ли сексът да се възстанови като безопасно и приятно преживяване чрез постепенен подход?
Категорично да, но искам да добавя нещо важно.
Това, което може да се възстанови е сексуалното взаимодействие, което носи удоволствие, а то може да изглежда различно за всяка двойка. Нека не забравяме и, че без доверие, няма как да имаме щастлив секс.
Така, че отново наблягам – комуникация, диалог, споделяне. Няма по-работещ начин за преодоляване на трудностите и предизвикателствата в интимния живот.
Това е съвместна грижа и отговорност, не е задача само на единия партньор.
Кога сексуалната активност трябва временно да се прекъсне и кога е по-добре да се адаптира (пози, ритъм, комуникация)?
Правилото е само едно – има ли болка, секс не се прави. Не е моментът жената да се прави на герой.
Прекъсвате и в удобен момент коментирате на спокойствие какво точно ви притеснява. Може да са позите, може да е ритъмът, може да е честотата на контактите…Ако е само това, промените са лесни за прилагане и неприятните моменти вероятно ще изчезнат бързо.
Ако случаят е по-сложен (например има кървене или болка, която продължава по-дълго от обикновено) винаги съветвам да се потърси и съвет от доверен специалист – психолог, гинеколог или сексолог.
Как сексологът може да помогне в случаите, когато болката има физическа причина, но последиците ѝ са психологически?
Винаги, когато има физическа болка, страда тялото, но редом с него, страда и душата. Двете неща са свързани.
Ако говорим за силна физическа болка, най-напред думата имат гинеколозите, за да отхвърлят или потвърдят конкретни диагнози или медицински състояния.
След това е ред на сексолога или психолога, в някои случаи се включва и психотерапевт.
Сексологът конкретно може да помогне на жената сама да разбере кое е добро за нея и кое не, да ѝ даде достатъчно информация за това как функционира тялото по време на сексуален контакт, кое е нормално и кое не, редно ли е да боли, има ли пози или подход, които ще променят нещата, трябва ли да се обърне специално внимание и на начина на комуникация в двойката по темата и т.н.
Всеки случай е строго индивидуален и няма обща рецепта.
Съществуват ли психотерапевтични подходи, които да подпомогнат жената да възвърне доверието и удоволствието от интимността?
Разбира се, че има такива подходи и те обикновено не са свързани с пози или с техники в леглото. Свързани са с това, което всяка жена индивидуално ще възприеме като своя сексуална норма и ще бъде щастлива с избора си. Това последното е ключово и затова го подчертавам – не някой друг да е щастлив, а именно жената – осъзнато и пълноценно.
Има един нюанс, за който рядко се говори – митовете в секса и негласните очаквания, насадени от поколения назад, от обществото, от културата, в която живеем. Като плаващи пясъци са и единствената “работа”, която вършат успешно е да насаждат вина, тревога, срам и да носят стрес на жените.
В кои случаи е необходимо съвместно лечение – гинеколог + сексолог + психотерапевт?
По принцип това е препоръчителен и холистичен подход, макар да съм наясно, че не всички дами могат да си го позволят, просто, защото с една среща няма как да се реши комплексен проблем.
Затова препоръката ми обикновено е следната – в самото начало се погрижете първо за тялото и чисто медицинската страна на проблема, с който се борите.
Опознайте състоянието си, научете колкото се може повече за ендометриозата или аденомиозата. Дайте си малко време.
Когато сте готови да споделяте и да потърсите подкрепа за това как да живеете пълноценно с диагнозата и всичко, което тя означава, продължете със сексолог и психотерапевт.
Какво бихте казали на жена, която се срамува да говори за болката си по време на секс?
Много често казвам, че както човек се отнася към своята сексуалност, така се отнася и към себе си.
Ако има срам от това, което се случва в тялото и жената се чувства виновна, обезателно трябва да потърси психотерапевтична помощ.
Безсмислено е да казвам „това не е срамно“. Точно обратното е – въпрос на лична грижа е.
Какво трябва да знаят гинеколозите и партньорите, за да не подценяват това състояние?
Трябва да знаят, че болката никога не е нормална, че не е въпрос на “потърпи, ще ти мине, жена си – жените са създадени да ги боли”.
Това не е нагласа, с която трябва да се примири жената и всеки, който се опитва да я насърчи да търпи, не постъпва правилно.
Другото, което трябва да се има предвид е, че говорим за хронична болка, която може да се обостри в най-интимни моменти и това е огромен стрес и натоварване.
Накратко – съветвам всички, до които жената с ендометриоза се допитва, да не подценяват нейните чувства, нейните тревоги, нейните догадки, нейната нужда от разбиране и съпричастност.
Какво да кажа за мъжете – емпатия и чиста човешка грижа – това е, което със сигурност бих искала да видя от тях, когато за първи път чуят за ендометриозата. Не бива обаче мъжете да се чувстват виновни – те не причиняват болка на жената до себе си. Но е неизбежно да прочетат и научат повече, да се ограмотят, за да разбират и подкрепят по-добре човека до себе си.
===
Гинка Георгиева е дипломиран магистър психолог и психотерапевт с над 7000 часа работа с клиенти. Щастливо омъжена от 30 години, тя помага на хората да разрешат проблеми от различно естество, в това число и сексуални. Гинка работи със затруднения отнасящи се до взаимоотношенията, брака, връзката или други лични преживявания, които карат човек да страда.
Можете да следите нейния безплатен бюлетин ТУК
Както и да четете полезни статии и да научите повече за нейната работа в сайта ѝ healingwords.bg
Последни коментари